dimitar popovДимитър Димитров Попов (1.12.1959, Пловдив) - лингвист. Семейството живее в Пазарджик.

Завършва българска филология в Шуменския „Епископ Константин" (1985). Завършва редовна аспирантура по обща и експериментална фонетика в Института по славянознание и балканистика на Руската академия на науките в Москва (1992). Специализира в Москва и Санкт Петербург (1987-1992), Виена (1994-1997, 2001). Берлин (2002-2004), Мюнхен (2005) и Болоня (2006). Създава и ръководи Лабораторията по приложна лингвистика в Шуменския университет (2002). Научните му интереси са в областта на стилистиката, прагматиката, общата семиотика, експерименталната и съдебната фонетика, анализа на дискурса, приложната и корпусната лингвистика. Редовен асистент по съвременен български език в СУ (1992), лектор по бълг. език, литература и култура във Виенския университет (1994-1997), доктор по философия на Виенския университет (1994-1997), доцент по съвременен български език в ШУ (2004), лектор по български език, литература и култура в Болонския университет (2006). Член на Австрийското социосемиотично общество и на Международната семиотична организация, член на Съюза на учените в България, член на Италианската асоциация на атеистите и представител за България в Международната асоциация по речева комуникация. Публикациите му предимно в областта на фоностилистиката, прагматиката и приложната лингвистика са издадени и на английски. немски, руски, италиански. През 2005 е награден от Съюза на учените в България за високи научни постижения в областта на хуманитариетиката.

 

 

Енциклопедия "Пазарджик"

 

В момента има 54  гости и няма потребители и в сайта

Брой прегледи на статиите
13946