Учи в училище за приложни изкуства в Прага, при професор Хорейц (1921-1923).

По време на следването си участва в Балканската (1912-1913) и в Първата световна война (1915-1918). Назначен за преподавател по резба и скулптура в ДХА, С. (1925) и професор по скулптура (1932-1957). Твори в областта на портрета, фигуралната композиция и декоративната скулптура. Работи с различни техники и материали - камък, метал, дърво. Разработва теми от народния фолклор, селския живот, историческото минало и съвременността на българите. Негови творби, като „Поп Богомил" (1922), „Крали Марко" (1924), „Св. Кл. Охридски" (ок. 1932), „Жетварка" (1922), „Майчинство" (1942). „Войнишки поход - 1913" (1925), както и портретите на професор Борис Митов, Тодор Влайков, Бинка Златарева, Ст. Л. Костов, Теодор Траянов и други са собственост на НХГ - София, СГХГ, ХГ „Ст. Доспевски" - Пазарджик, ГХГ- Пловдив, Прага (Чехия) идр. Автор е на редица монументални композиции: „На падналите във войните" (1925), Златица; Екзарх Антим I (1927). Видин; Пачетник на К. Величков в Пазарджик (1927); „Първата пушка", Копривщица (1927); Иван Вазов - релеф (1928), за къщата музей на писателя в Сопот и още един за Пловдив; „Св. Кл. Охридски", релеф върху дърво за СУ, както и медальон с неговия образ за ректорската огърлица и печат на университета; още паметници в Плевен, Русе, Велинград и др. Излага в Прага, Атина, Лондон, Париж. Носител на награди от МНП (1925), златен медал на Парижкото изложение за релефа „Св. Кл. Охридски" (1937) и орден „Кирил и Методий" I ст. (1961).