Александър Георгиев Козарев (12.12.1910.с. Карабунар, област Пазарджик - 27.11. 1951. Пловдив)

Израства в семейството на Георги и Стояна Козареви. Баща му - Георги Ал. Козарев, загива през 1912 по време на Балканската война (1912-1913) в местност Дервиш Могила на турско-българската граница. Майка му Стояна сключва втори брак и той е отгледан от дядо си Александър Тонков Козарев. След завършване на прогимназиалното си образование в Пазарджик учи занаят - юрганджийство (1925). През това време членува в спортната организация „Юнак". Отбива военната си служба в трудови войски (1930). Създава семейство (1931) и се отдава изцяло на земеделие, предимно лозарство, обработвайки наследените от дядо си 40 дка земя. До 9 септемри 1944 не е членувал в никаква политическа организация. Въдворен в трудововъзпитателно общежитие в град Белица, област Благоевградска за 13 месеца. През пролетта на 1950 създава и ръководи заедно с Борис Бечев и Недялко Немски организа-е цията „Съюз на свободните вое ини ", която се свързва с пазарджишките горяни, действащи по това време. Организацията обхваща територията на Пазарджишки и Пловдивски регион и има 72-ма участници. Целта й е сваляне на налагащия се диктаторски режим. След провала и залавянето на повечето участници в  събитията, Народният съд в Пловдив осъжда и тримата ръководители на смърт. Обесен е в затвора в Пловдив на 27 февруари.

Енциклопедия "Пазарджик"