todor balkanskiТодор Георгиев Балкански (25. XI. 1944, с. Сарая, Пазарджишко) -езиковед, професор (старши научен сътрудник I ст.), д-р на филологическите науки.

Завършва Механотехникума в Пазарджик и българска филология и история - във ВТУ ..Св. св. Кирил и Методий". Гимназиален учител в Стара Загора (1971-1972) и асистент във ВТУ (1972-1973); от следващата година е аспирант в Института за бълг.арски език при БАН, където защитава кандидатска дисертация на тема „Омоними, получени по словообразувателен път, в съвременния български език". Научен сътрудник в БАН (1979). Преподава езикова култура в ПУ (1980-1981). Хабилитиран (1989). Специализира първобългаристика в Кавказ (1989). Лектор по български език в Крайовския университет, Румъния (1991-1994). Защитава докторска дисертация по темата „Българите в Румъния. “Етнос. Език. Етнонимия. Ономастика. Просопографии" (1996). Ръководител секция по българска ономастика и етнолингвистика в Института но български език. Създател на един нов клон в българската ономастика, който той самият нарича езикова археология. Автор на: Езикови свидетелства за потурчванията в българските земи (1985), Н. Вапцаров. България и българите (1996), Тодор Живков. Един езиковед за просопографията на Диктатора (1996), Местните имена на Чепинското краище (1998), Никопол-ските власи (1999), Лазар войвода (2003), Пазарджик и Пазарджишко в светлината на езикова та археология (2005), Българският цар Ивайло в светлината на езиковата археология (2005), Кавказките българи (2005), Методи Шаторов - между македонизма и бълтаризма (2006),
Възродителни движения и възродителни процеси (2007) и др. Автор е и на голям брой речникови статии в многотомния академичен Речник на българския език, том I (1977). Носител на паметен медал „Паисий Хилендарски". 

 

 

 

Енциклопедия "Пазарджик"

 

В момента има 5  гости и няма потребители и в сайта

Брой прегледи на статиите
38114