ivan ilionovИван Илионов (И. И. Стамболиев) (7.11.1892, Пазарджик 14.09.1981, Пазарджик) - адвокат, редактор, журналист.

През 1911 завършва гимназия „Ив. С. Аксаков" в Пазарджик. Записва право в Женевския университет в Швейцария, но поради избухването на Балканската война (1912) се завръща в България и продължава в СУ „Св. Кл. Охридски". Специализира право в Берлин (1921-1923). Участва в Балканската (1912), Междусъюзническата (1913) и Първата световна война (1915-1918) в редовете на 27-и Чепински полк. Удостоен с орден за храброст. По политически убеждения - широк социалист до 1934, след това преминава в политическия кръг „Звено". Републиканец, съден по член 120 от Наказателния закон за оскърбление на короната (1939). До 1944 участва в големи политически процеси, като адвокат през 1935 защитава Дамян Велчев и Кирил Станев. Обявява се в защита на генерал Владимир Заимов. Интерниран в Котел, като опозиционер на правителството на Б. Филов (1939-1940). През 1948-1965 е продавач на лотарийни билети. Реабилитиран (1965). Работи като юрисконсулт в различни предприятия в Пазарджик. Публицистичната си дейност започва като студент. Сътрудничи на вестник "Балканска трибуна" и „Час"- София. Участва в редакционния комитет на пазарджишките вестници „Марица" (1920) и „Подем" (1932-1936). Печати и във вестник „Борба", вестник „Юг" и списание „Бразда". Използва псевдонимите: Илионин. Ив. С, Жанкири, Кнудзен. Член на Съюза на провинциалните журналисти в България. Публикува на 14 октомври 1944 във вестник „Освобождение" статията „Не отмъщение, а правосъдие", заради която му отнемат правата на адвокат.

В момента има 100  гости и няма потребители и в сайта

Брой прегледи на статиите
21261