Никола Атанасов Абаджиев (14.11.1883, Пазарджик - 09.09.1941, Cофия) - музикант, професор по музика.

На 12-годишна възраст се научава да свири на цигулка като самоук. Завършва гимназия в Пловдив, където участва в ученически оркестър с музикални инструменти цигулка, виолончело и контрабас, под диригентството на Тайнер. Завръща се в Пазарджик и слага началото на първия мандолинен оркестър, създаден към гимнастическо дружество "Еледжишки юнак" (1902). Организира и Квартет, който е „първият щрайх квартет", създаден в града. През 1905 заминава за Брюксел (Белгия), учи едновременно цигулка при педагога Томсон и хармония при компониста Пол Жилсон. Там се включва в състава на симфоничния оркестър „Концерт - Дурант", където участва в повече от 30 концерта. Завършва с отличие и двата отдела, връща се в България. Назначен с за учител по музика в Първа мъжка гимназия, София. Специализира двумесечен курс в Германия (1914) при световноизвестния цигулар и педагог Ханри Манто. Германският професор дава специално писмо - атестат (31 август 1914) за музикалните му способности. През 1918 с разрешение на МНП открива първия частен музикален институт и поставя началото за изнасяне на публични музикални продукции от неговите възпитаници. Професор в Музикалната академия, София. (1922). Публикува статии в Български вестник, излизащ на френски език "Ла Бюлгари". Превежда „Животът на Бетховен" от Ромен Ролан, както и музикални фейлетони от К. Моклер, Андре Сюарес и други. Основава и редактира библиотеката „Музика".