Александър Андонов Попов (25.IX.1927, Пазарджик) - лекар,

обществен деец, писател. Завършва медицина в София (1952).Участъков лекар в Ардино, с. Дорково (Велинградско). 
Установява се във Велинград (1957). Специализира рентгенология иработи в Курортна поликлиника. Постъпва в Балнеосанаториум
на трудещите се селяни във Велинград (1960). Завършва рентгеновоотделение в Районната болница във Велинград (1972-1984).
Депутат от СДС от 92-ри Велинградски избирателен район в VII ВНС. На 12 юли 1991 подписва Конституцията на Република България.
Автор на повестите „Най-хубавите години" (1962) и„Капки смола" (1973), на мемоарно-публицистичните книги „Великото изпитание" (1995), „Неизреченото" (1997) и

„Земята на онемелите (2001), През 2004 публикува сбирка„Раздумка" - разкази, есета, публицистика,
а през 2007 - сбирка „Земята на моя народ" есета.Участва със статии в местния и централния печат, 
в които ратува за зряла демократична култура и гражданско общество.