Михаил Иванов Маджаров (31.1.1854, Копривщица - 23.1.1944, С.) - политически, държавен и обществен деец, публицист, дипломат, академик.

Завършва Роберт колеж в Цариград, след което става главен учител в Пазарджик. Съветник на префекта (окр. управител) на Пазарджик. Един от ръководителите на Народната партия (Съединистка), взема активно участие в управлението на Източна Румелия. Член на Областното събрание (1880-1885), на Постоянния комитет (1880), подпредседател на Върховното съдилище (1881), главен финансов контрольор (1882-1884) и директор на финансите (1884-1885). От 1884 е редовен член на БКД и дописен член на Славянския институт в Прага. Последователен русофил. След контрапреврата (1886) емигрира в Одеса. След 3 г. се завръща в България и работи като адвокат и публицист. Министър на обществените сгради и съобщенията (9 дек. 1894 - 18 ян. 1899). Пълномощен министър в Лондон (1912-1914) и в Санкт Петербург (1914-1915). Не одобрява обвързването на България с Германия. Министър на войната (7 май - 6 окт. 1919) и на външните работи и изповеданията (6 окт. 1919 - 16 апр. 1920). Като активен деец на опозиционния Конституционен блок е изпратен в затвора от правителството на Александър Стамболийски (1922). Депутат във всички ОНС от II до XVIII. Подпредсeдател на V ВНС и XV ОНС. Участва в редактирането на в. „Марица", редактор на сп. „Българска сбирка" (1893) и на сп. „Юридически преглед" (1894), гл. редактор на в. „Мир" (1894-1912). Автор на исторически студии: „Източна Румелия" (1925), „Последните години на К. Стоилов" (1927), „Дипломатическа подготовка на нашите войни" (1932), „От самовластие към свобода и законност" (1936), „Спомени 1854-1889" и др.