Константин Владов Муравиев (21.11.1893, Пазарджик - 31.01.1965, София.) - политически и държавен деец, дипломат, журналист.

Завършва Роберт колеж в Цариград (1912) и Военното училище в София (1915). Уволнен от армията с чин капитан (1919). Под влияние на Ал. Стамболийски влиза в редовете на БЗНС (1918) и става един от близките му сътрудници. От януари до октомври 1919 е негов частен секретар и го придружава на Парижката мирна конференция (1919-1920). Началник на „Обществена безопасност" (1919-1920). Консул в Ротердам (1920), управляващ българската легация в Холандия (1921) и Турция (1922-1923). Военен министър (12 март - 9 юни 1923). След държавния преврат на 9 юни 1923 арестуван и хвърлен в затвора. Освободен през 1926 година. Един от водачите на БЗНС „Врабча 1", редактор на вестник „Земеделско знаме" - орган на БЗНС „Врабча 1", министър на народното просвещение (1931-1932) и на земеделието и държавните имоти (1932-1934). Депутат в XX, XXII и ХХIII ОНС. След държавния преврат на 19 май 1934 преминава към полулегална дейност. Спечелва доверието на Регентския съвет и в навечерието на септември 1944 назначен за министър-председател (2-8 септември 1944). През това кратко време успява да наложи оставката на професор Б. Филов от Регентския съвет, да забрани някои от казионните организации и да обяви война на хитлеристка Германия. След 9 септ. 1944 задържан и осъден от Народния съд на доживотен затвор. По-късно присъдата му е смекчена. Освободен (1955), но на следващата година е арестуван отново и изпратен в концлагера Белене. Остава в затвора до 1961 г. Окончателно реабилитиран (1996). Автор на спомени: „Договорът за мир в Ньой - спомени" и „Събития и хора - спомени".