Анастас Периклиев Дудолов (03.05.1892, Струма, Македония - 25.IV.1971, Cофия)-xyдожник, скулптор, професор, дарител.

Завършва гимназия в Пазарджик (1911) и скулптура в Държавното художествено-индустриално училище, София при професор Жеко Спиридонов (1911-1919). Специализира скулптура в Пражката художествена академия при професор Шурза и частно при професор Ладислав Шалоун. Продължава да учи дърворезба и цизелиране във Висшето училище за приложни изкуства в Прага, при професор Хорейц (1921-1923). По време на следването си участва в Балканската (1912-1913) и в Първата световна война (1915-1918). Назначен за преподавател по резба и скулптура в ДХА, София (1925) и професор по скулптура (1932-1957). Твори в областта на портрета, фигуралната композиция и декоративната скулптура. Работи с различни техники и материали - камък, метал, дърво. Разработва теми от народния фолклор, селския живот, историческото минало и съвременността на българите. Негови творби, като „Поп Богомил" (1922), „Крали Марко" (1924), „Св. Кл. Охридски" (ок. 1932), „Жетварка" (1922), „Майчинство" (1942), „Войнишки поход - 1913" (1925), както и портретите на професор Борис Митов, Тодор Влайков. Бинка Златарева, Ст. Л. Костов, Теодор Траянов и други, са собственост на НХГ - С, СГХГ, ХГ „Ст. Доспевски" - Пазарджик, ГХГ- Пловдив, Прага (Чехия) и други. Автор е на редица монументални композиции: „На падналите във войните" (1925), Златица; Екзарх Антим I (1927), Видин; Паметник на К. Величков в Пазарджик (1927); „Първата пушка", Копривщица (1927); Иван Вазов - релеф (1928). За къщата музей на писателя в Сопот и още един за Пловдив; „Св. Кл. Охридски", релеф върху дърво за СУ, както и медальон с неговия образ за ректора като огърлица и печат на университета; още паметници в Плевен, Русе, Велинград и други. Излага в Прага, Атина, Лондон, Париж. Носител на награди от МНП (1925). Златен медал на Парижкото изложение за релефа „Св. Кл. Охридски" (1937) и орден „Кирил и Методий" I степен (1961).

Енциклопедия :Пазарджик"