Христо Стефанов Захариев (1851,Пазарджик-9.10.1911, Пазарджик) -учител, просветен деец.

Син на Стефан Захариев. Учител в Пазарджик (1869-1872). Заминава да учителства в село Плевня, Драмско, където въвежда звуковата метода на обучение (1872-1873). Постоянно гонен от гърците, учителства последователно в Солун (1873-1874), село Киречкьой, Солунско (1874), Лозенград (1875). През 1876 се завръща в родния си град. След Освобождението (1878) е административен чиновник в Тополовград. Автор на биографичен очерк за рода Секулови, по-късно приема фамилията Христович. Първият пазарджишки гражданин, изработил родословно табло за рода Христович. Сътрудничи на вестник: „Право" (1873), „Век" (1874), „Напредък" (1875, 1877). Вестник „Училищен преглед", 1900, публикува „Животопис на Стефан Захариев от град Татар Пазарджик". Издава и книга „Остатъци от най-опасните паразити на България" (1902). Награден с новоучредения „Кръст на независимостта" (1910).