Стефан Андонов (около 1840, Пазарджик - 1878) - иконописец и стенописец.

Подписва се на гръцки - „Стефан Антониадис", или „Ст. Андонов" - на бълг. Има сведения, че вероятно е учил при Макарий Негриев Фръчковски и се предполага, че е бил ученик на Станислав Доспевски, след завръщането му от Русия. Като майстор учител на Атанас Гюдженов, двамата изписват икони в черквите „Света Троица", град Асеновград (около 1868); стенописи в пловдивските храмове „Свети Иван Рилски" (1864); „Св. св. Константин и Елена" (1865); в „Купола" на двора в „Св. Марина" (1866-1867); стенописите в храма "Св. Неделя" в град Пловдив (1871); в Попово (Караджалар) (1868); иконите за Даръдеренската (Златоградската) черква (1868); в перущенската „Св. Атанасий" (1869), изгоряла през 1876; за „Вароша" и квартал „Чиксалън", град Пазарджик; в хасковските „Св. Богородица" и „Св. Архангели" (около 1874). Икони от него се срещат в черквите в Церетелево, Пловдивско (1867); Искра, Пловдивско, Рупките при Чирпан (1869): "Св. Неделя" в Смолян квартал „Райково" (1870); „ Св. св. Константин и Елена" в Пазарджик (1872); „Св. Архангели" в Хасково (около 1874); в град Пещера (неизвестно). За този автор се знае малко, основно от записките на Атанас Гюдженов, публикувани от Асен Василиев. Двамата работят заедно, както и с по-малките му братя Тома и Димитър. Наясно е с линейната перспектива, с изграждането на пространствена композиция, правилни пропорции на човешките фигури и образи, майсторско изпълнение на изображенията на коне, специално отношение към пейзажа в отделните иконографски сцени. Стилистиката му е много близка до тази на Станислав Доспевски, с подчертани белези на Самоковската художествена школа, и с модерното мислене за едно ново съдържание на иконното изображение. Образите в иконите му са монументални, с търсене на индивидуална характеристика и силно реалистично внушение. В горната част на иконното поле обикновено оформя арка, а в двата ъгъла изписва декоративни елементи.