velcho velchevВелчо Тодоров Велчев (08. 1867, Пазарджик - 7.11.I957, София)- журналист, публицист, редактор, депутат.

Възпитаник на Роберт колеж в Цариград. Завършва естествени науки в Женева. Учител в Пловдивската гимназия (1890-1891). Уволнен от Министерството на просвещението (1891). Завръща се в родния си град (1891-1894), след което се премества в София. Директор на печата (1901-1902). В продължение на 45 години работи като журналист. Журналистическата му дейност започва в Пазарджик като редактор на първото местно списание „Лъча" (1 ноември 1891 - 15 октомври 1892). Това издание допринася за неговото насочване към журналистическото поприще. Заедно с Б. Величков и Рачо Косев редактира и пазарджишкия вестник „Прогрес" (14 ноември 1892 - 20 септември 1897), опозиция на правителството на Стефан Стамболов. Станал редактор на вестник „Изток" (3 февруари 1898 - 30 януари 1899), редом с Иван Вазов и Константин Величков; на списание „Летописи" (15 ноември 1890 - 15 януари 1905); вестник „Софийски ведомости" (16 май 1903 - 18 януари 1904), заедно с Антон Стращимиров; на ежедневника „Ден" (17 ноември 1903 - 18 септември 1912, 10 февруари 1921-31 август 1923); на сутрешния в. „Дума" (1 юли-октомври 1915); на политико-литературното списание „Седмица" (23 май - 11 юли 1914); на обществено-политическото списание „Отец Паисий" (12 май 1928 - 27 ноември 1931). Участва и в редакционния комитет на в. „Есhо de Bulgaria" („Българско ехо", 14 май 1913 - 19 юли 1923). Един от видните дейци на Прогресивно-либералната партия. По-късно преминава в Народната партия, а след август 1923 е в редовете на Демократическия сговор. Депутат в V (1911) ВНС, VIII (1894), IX (1896) и в XV (1911) ОНС. През 1942 протестира пред цар Борис III и министрите Г. Кьосеиванов и Б. Филов за „небивала по безогледност цензура", след което спира своята публицистична дейност. Като „буржоазен" журналист след 1944, не публикува. Съчинения: До нашите избиратели (съавтор Г. Консулов) (1899); Нашите задачи: Политически статии: 1899-1902 (1902): Принос към новата ни история: Стамболов и Фердинанд: Диктаторският режим и борбата против него (1922), Страници от новата ни политическа история (1924); Към погром: Как се провалиха народните идеали (1929): Константин-Кирил и Методий в старобългарската книжнина (1939).

В момента има 37  гости и няма потребители и в сайта

Брой прегледи на статиите
13932