Стоян Георгиев Акрабов (1840, село Виноградец - 1910, Пловдив) - деец на националното революционно движение.

Учи в килийното училище на даскал Гено Вълков Дойчински в квартал „Чиксалън" и при Йордан Ненов в Главното училище. През 1863 се запознава с американските протестантски мисионери мис Елен Стоун, семейство Хаус, Томсън, Марш, Кларк, Хаскел и други, които посещават често дома му на ул. „Панагюрска" (днешна улица „Г. Бенковски" №91). През март 1872, когато Васил Левски посещава отново Пазарджик, за да възроди идеята за въстание, участва В Общото Събрание на РК е представители от четирите квартала" - „Успенски", "Вароша", „Костадиновски" и „Петковски", което избира за председател, на комитета Георги Консулов. Член е на новосформирания от Г. Бенковски революционен комитет и присъства на второто заседание на 4 февруари 1876, а на 17 февруари полага клетва пред самия апостол Г. Бенковски, като му е възложено да пренася оръжие и пари до различни селища в окръга. На 2 май е арестуван от турските власти и затворен в Пазарджишкия и в Пловдивския затвори, а оттам - отведен в Одринската тъмница. Амнистиран на 28 август 1876. Болен от тифус, известно време лежи в дома на евангелисткия пастор от затвора в Одрин, след което се завръща в Пазарджик. След Освобождението (1878) Временното руско управление в Пазарджик провежда първите избори за 72 Градска управа (21 - 22 януари 1878), в която са избрани 24 дейци, начело с първия кмет Иван Чунчев, сред които е и Стоян Акрабов. Работи като РК контрольор пo десятъка, съдебен пристав (8 г.) и агент на монопола за сол в Цариград и Дедеагач. Известно време е съдружник на Кочо х. Калчов от Пловдив и на евреина Майер от Пазарджик. Кочо х. Калчов взема парите на съдружника си и Стоян Акрабов фалира. Оставя къщата на брат си Тодор и се премества със семейството си в Пловдив (1895).

Енциклопедия :Пазарджик"