Иван Стоянов Войводов (22. IX. 1851, Пазарджик -16.111.1930, Пазарджик) - учител, адвокат, обществен и читалищен деец, дарител.

Завършва образованието си в Главното класно училище в Пазарджик при учителя Йордан Ненов. На 15 г. заминава за Пловдив и работи като помощник в аптеката на д-р Рашко Петров. Премества се в Брацигово (1869) и работи като фелдшер. През есента на 1872 заминава за гр. Табор, Чехия и се записва в V клас на Реалната гимназия. Успешно полага изпитите си и през третата година се записва в Новосветската гимназия в гр. Прага, където държи матура. Завръща се в Пазарджик и става учител в местното класно училище (1875). Активен деятел на читалище „Ви-делина". Чл. на Революционния комитет, основан в града от Г. Бенковски (1876), и по негово решение изработва скица на турската част на Пазарджик и на главната улица. Този план и скицата са записани в Протокола на общия план за избухване на Априлското въстание (1876), приет от Оборищенската комисия (1876). След потушаване на въстанието е арестуван и няколко месеца подложен на изтезания в затворите в Пловдив и Одрин. На 17 август 1876 е освободен и се завръща в родния град. През март 1878 е избран за секретар на Т.-Пазарджишкия окръжен управителен съвет. Делегиран е да представлява Пазарджик на УС в Търново. През 1879 е правителствен чл. на Т.-Пазарджишкото департаментално съдилище. Представител на Пазарджик в ЦК на комитетите „Единство". Участва в подготовката на гимнастическите дружества и Съединението на Източна Румелия с Княжество България (1885). Народен представител в IV ОНС. Активно работи в ръководството на читалище „Виделина" като негов председател. Заедно с Яков Матакиев прави превод от чешки език на „Интрига и любов" от Шилер. Подкрепя създаването на театър в града и активно участва в ръководството на строежа на новата читалищна сграда (1900-1904). Градски съветник (1894-1896). Първи председател на Т.-Пазарджишкото околийско земеделческо д-во, основано през декември 1899, и представител на Пазарджик на Учредителния конгрес на БЗНС в Плевен (1899). Председател на Пловдивския окр. съвет (1908). Дългогод. адвокат (1892-1912). По негова идея в Пазарджик се създава археологическо дружество „Бесапара" (1924). Той е пръв негов председател. Дарява огромната си библиотека с руски чешки, френски книги (741 т.) и нумизматичната си колекция от 316 монети на музейната сбирка при читалище „Виделина". В продължение на 28 г. градският музей носи неговото име.

Енциклопедия "Пазарджик"