Димитър Бояджиев  е роден на 18 май 1880 г. в Пазарджик.

Останал сирак на 13-годишна възраст, той напуска училище и поема издръжката на голямото семейство. Известно време поддържа бояджийската работилница на баща си, а след това постъпва като чиновник в общината. Същевременно се самообразова. Чете много, изучава чужди езици - руски и френски. Редовен посетител е на читалище "Виделина" - Пазарджик и негов активен деятел. Особено го привлича поезията. Двадесетгодишен започва да пише стихове. Опитва се и да превежда - предимно Надсон, които по това време му е любим поет.
В ранните си години Д. Бояджиев попада под влиянието на социалистическите идеи. През 1897 г. печати в списанието на Д. Благоев "Ново Време" рецензии за социалистически книги, а по-късно и преводи на Надсон. Превежда и брошурата на Г. Плеханов "Декемврийското въста¬ние", издадена от Г. Бакалов. Борческите му настроения намират израз в лирически миниатюри.
Но социалистическото влияние върху него с нетрайно. През 1901 г. той се установява в София, където Константин Величков му оказва голяма подкрепа - морална и материална. Помага му да започне работа в отделението по печата при Министерството на външните работи. Едновременно с това е уредник на Величковото списание "Летописи", в което редовно сътрудничи със стихове и преводи. В София Д. Бояджиев попада в интересни литературни среди, навлиза в други теми.
От 1907 г. до 1909 г. е секретар на българското консулство в Марсилия и отново се завръща в София. Самоубива се на 12 юли 1911 г.
Димитър Бояджиев навлиза в българската поезия през първото десетилетие на 20-ти век. Характерно за творчеството му е, че то извира от най-съкровените вълнения. В стиховете той разкрива трепетите на страдащата си душа, прави читателя съпричастен на своите болки и затова придобиват изповеден характер, приличат на лиричен дневник. "Неговите стихове - пише Елин Пелин - мечтателни, тъжни и вдъхновени са малки перли в нашата млада литература. Съвършени по форма, изящни по израз, в тяхната звучност плаче и ликува една душа самотна, скрита, поетично страдаща."