е роден на 7 март 1893 г. в Пазарджик.

Майката Стоянка Белонитова е родом от Панагюрище, а бащата Никола Алексиев - преселник от Македония, възпитаник на Солунската гимназия. През 1903 г., семейството се премества в Сливен, а след това във Враца, където Райко Алексиев завършва гимназия. Учителства една година в околните села и заминава за София. Записва литература в СУ "Кл. Охридски", като посещава и часове в Рисувалното училище. Завършва филологическия факултет на Университета, а през 1923-1924 г. - специализира рисуване в Германия и Италия.
Райко Алексиев се изявява едновременно като писател-сатирик и като художник-карикатурист. Творческите изяви в периодичния печат датират от ученическите му години. През 1913/14 г. вече е един от редакторите на "Людокос" и "Сълза и смях". Прави самостоятелни изложби - във Враца през 1914 г. и в София - 1916 г. През 1917/18 г., заедно с Ал. Божинов и Д. Подвързачов, редактира хумористичното списание "Барабан", 1919 г. - "Българан" и др. С хумористични разкази, фейлетони и карикатури сътрудничи на редица вестници и списания: "Балканска трибуна", "Камбана", "Литературен глас", "Развигор", "Мир", "Слово" и др. Под неговото дръзко перо излизат стотици карикатури на политически и битови теми, многобройни фейлетони и разкази, някои от тях събрани в отделни книги: "Жалостиви случки", "Генчо Завалията" - т. 1-111, "Клюката", "Хорска уста" и "Хумористична история на България".
Най-известният псевдоним на Р. Алексиев е "Фра Дяволо", подписва се още "Гуньо Гъсков", "Скитник Перо", "Гратис", "Ферибачи", "Козирог", "Щурец", "Мъртва стража".
В края на декември 1932 г. напуска в. "Зора" и започва издаването на свой вестник - седмичника "Щурец", чийто последен брой излиза на 8 септ. 1944 г.
На 10 септ. 1944 г. известният български карикатуристи, писател-хуморист, редактор и общественик Райко Алексиев с арестуван в прочутото Писателско кафене в София. Жестоко малтретиран в продължение на два месеца, той умира на 18 ноември 1944 г.

               Весела и Райко Алексиеви

<