Константин Муравиев

 

Konstantin MuravievКонстантин Муравиев е роден в Пазарджик през 1893 година. По майка произхожда от еленския род Робови, от който произлиза Дойно Граматик, автор на Еленския препис на Паисиевата История от 1784 г. Баща му е руски офицер от Освободителната война. След като се ражда синът му, бащата изоставя майката и Муравиев израства под опеката на вуйчо си Александър Стамболийски, чиято съпруга Милена е сестра на майка му. Завършва Френския институт за висши науки в квартала Кадъкьой в Цариград (1912).[1] Участва в Балканските войни и Първата световна война, завършва Военно училище в София (1915).[2] През 1919 е уволнен от армията с чин капитан.

 

 

 

Кимон Георгиев

 


K.georgievРоден през 1882 г. в Татар Пазарджик в семейство от средната класа, той става офицер в Българската армия. Проявява се по време на Балканската война, а по време на Първата световна война командва дружина в битката при Завоя на Черна, където е тежко ранен и губи едното си око. През 1919 година, при съкращенията на армията след войната, се уволнява със звание подполковник.

 

 

velcho velchevВелчо Тодоров Велчев е български журналист, публицист, редактор и политик.
Роден е през август 1867 г. в Пазарджик. Възпитаник е на Роберт колеж в Цариград. Завършва естествени науки в Женева. През 1890 – 1891 г. е учител в Пловдивската гимназия. Уволнен е от Министерство на народната просвета. Завръща се в родния си град, след което, през 1894 г., се премества в София. През 1901 – 1902 г. е директор на печата. В продължение на 45 години работи като журналист. Журналистическата му дейност започва в Пазарджик като редактор на първото местно списание „Лъча“ (1 ноември 1891 – 15 октомври 1892). Заедно с Б. Величков и Рачо Косев редактира и пазарджишкият вестник „Прогрес“ (14 ноември 1892 – 20 септември 1897), опозиция на правителството на Стефан Стамболов.

Никола и Иван Йотови

 

 

nikola jotovНикола и д-р Иван Йотови активно присъстват в обществе-но-политическия живот на страната през 30-те и 40-те години на миналия век. Тяхната дейност е изпяло посветена на борбата им за демократизиране законодателството на България; иконо-мическо и културно преуспяване на страната и родния град.
Юрист по образование, ог 1918 г. Никола Йотов се устано-вява на адвокатска практика в Пазарджик и активно участва в обществено-политическия и културен живот на града.
Иван Йотов е роден на 19 октом¬ври 1894 г. в Пазарджик. От 1912 до 1915 г. е учител в селата Динката и Добровница и влиза в редовете на БЗНС.

 

Илия Бояджиев

 

ilijabojadjievИлия Бояджиев е роден на 1 април 1891 година и  е брат на големия поет символист Димитър Бояджиев, който с подкрепата на Константин Величков също работи в Министерството на въндшите работи и изповеданията (МВнРИ) в продължение на 10 години - от 1901 до 1911 г. Пър-воначално той е в Бюрото по печата, а през 1907 г. е назначен за секретар на българското консулство в Марсилия. Тук престоява две години и се връща обратно в София.

 

 

 

Константин Величков Петков

 

Konstantin Velichkovе български политик от Народната партия, по-късно от Прогресивнолибералната партия. Освен това е писател и художник, един от инициаторите за създаването на Държавното рисувално училище в София.
Константин Величков е роден в Татар Пазарджик на 1 януари 1855 година в занаятчийско семейство. Баща му Величко Петков-Кюркчията, е един от видните градски първенци, майка му Мариола хаджи Стоянова е касиер на настоятелството на местното ученолюбиво дружество.Образование получава в класното училище в родния си град и във Френския султански лицей „Галатасарай“ в Цариград (1868 – 1874). След това е учител по български и френски език, история и география в Татар Пазарджик (1874 – 1876), председател е на читалище „Виделина“ в града.

 

 

Георги Кендеров

 

georgi kenderovе роден на 13 април 1897 г. в Пазарджик. През 1915 г. завършва средно образование в родния си град. По време на Първата световна, война е мобилизиран като редник, а по късно постъпва в Школата за запасни офицери, която завършва и е произведен в офицерски кандидат. Зачислен е в състава на 20 ти артилерийски полк, действащ на Южния фронт. През 1917 г. е произведен в чин подпоручик и като такъв е демобилизиран в края на войната. От 1918 до 1922 г. следва право в Софийския университет. След дипломирането си преминава необходимия стаж при Пазарджишкия окръжен съд и се отдава на адвокатска практика в Пазарджик. През 1923 г. се оженва за Мария Илионова Стамболиева и има две деца Петър и Лилия.
Негов брат е Стоян Кендеров също юрист, дългогодишен общественик и музикален деец автор на монографичния труд „Страници за музикалния живот в Пазарджик“.

 

 

Коста Бояджиев

 

losta bojadjievРоден на 6 декември 1884 г., Коста Бояджиев е четвъртото дете в 10-члснното семейство на пазарджишкия занаятчия Иван Ивчов, притежател на работилница за боядисване на прежди и гайтани, приел фамилията Бояджиев. Майка му, Екатерина
Ненчева, завършила девическото училище в Пазарджик, е съ-ученичка и приятелка на една от сестрите на Константин ВеличПрез 1893 г. майката Екатерина остава вдовица със 7 деца, тогава Коста няма навършени 9 години. Следва труден период от живота на семейството, белязан от оскъдица.Коста Бояджиев учи в пловдивската гимназия.

В момента има 64  гости и няма потребители и в сайта

Брой прегледи на статиите
77512
hacklink al hd film izle duşakabin fiyatları hack forum fethiye escort bayan escort - vip elit escort hacklink dizi film izle tüp bebek merkezi hacklink al crypter +18 film izle porno sikişizmir escortataköy yabancı escortataköy rus escortGüneşli EscortMerter Escortai nude generator site porn aihilarionbet canl覺 ma癟 izle selcuksports deneme bonusu deneme bonusu veren siteler bahis siteleri jojobet paycell bahis sitelerisiyah bayrak aynakareasbet güncel girişdeneme bonusu veren sitelerDeneme bonusu veren sitelerDeneme bonusu