Коста Бояджиев

 

losta bojadjievРоден на 6 декември 1884 г., Коста Бояджиев е четвъртото дете в 10-члснното семейство на пазарджишкия занаятчия Иван Ивчов, притежател на работилница за боядисване на прежди и гайтани, приел фамилията Бояджиев. Майка му, Екатерина
Ненчева, завършила девическото училище в Пазарджик, е съ-ученичка и приятелка на една от сестрите на Константин ВеличПрез 1893 г. майката Екатерина остава вдовица със 7 деца, тогава Коста няма навършени 9 години. Следва труден период от живота на семейството, белязан от оскъдица.Коста Бояджиев учи в пловдивската гимназия.
да завърши и курс по финансово дело. След приключване на обучението се насочва към един от високо развитите стопански отрасли там - производството на млечни продукти. 
Едва 21-годишен той се връща се в България. Веднага за-почва работа по специалността, назначен е държавен агроном за софийска околия. 
През 1905 г. е назначен за „инспектор по млекарство“ при Министерството на търговията и земеделието. Обучението в Белгия му помага да положи основите и организира в перниш-кото село Студена кооперативна „масларница“, т.е. млекопрера-ботвателна кооперация с многозначителното име „Зора“.
 
На 2 юни 1921 г. по предложение на председателя на УС на "Франко-българска банка" П. Г. Петрович К. Бояджиев е назначен за помощник директор. Дейността му започва с ревизия на русенския клон на банката, а след успешното справяне със задачата УС му по¬верява ръководството на централата на ФББМТ. За 3 месеца но¬вият поддиректор въвежда ред и подобрява счетоводството във ФББМТ.  
След преврата от 9 юни 1923 г. финансовият министър в правителството на Ал. Цанков Петър Тодоров поканва Марко Рясков, директор на Кредитна банка, за управител па Българска народна банка, но предложението е отклонено. Вместо него през септември 1924 г. на това място е назначен К. Бояджиев, който ръководи БНБ до свалянето па Ал. Цанков от властта. 
К. Бояджиев има голям личен принос за решаване на изклю-чително острия проблем с натрупаните от населението дългове към банковата система. Опит за неговото решаване прави пра-вителството на Народния блок, но той се оказва неуспешен, гьй като не засяга масовата задлъжнялост. 
През септември 1934 г. К. Бояджиев подписва документ, с който държавата отстъпва на „Българското АД „Гра- нитоид“ за електрическа индустрия и минни предприятия“ - Со¬фия 4 концесии за експлоатация на оловно-цинкови и медни руди в землището на с. Мадан. С оглед на по-нататъшната дейност на К. Бояджиев е необходимо да се спомене и подписаният през октомври 1934 г. търговски договор с Италия, страна, явяваща се втори външнотърговски партньор на България след Германия.
През втората половина на 30-те години Коста Бояджиев отново насочва своя опит и знания към дейността на друга от голяма частна банка - Италианската и българска търговска банка (ИБТБ), към която през 20-те години гравитират редица индустриални и търговски дружества, сред които - Захарната фабрика в Пловдив, „Българска горска индустрия“ (дървопре-работвателна фабрика в с. Кочериново), „Ориенттабако“, минни предприятия и текстилни фабрики и др. 
К. Бояджиев в продължение на 11 години, до смъртта си, е член на УС в "Италианската и българска търговска банка" , като за известен период от време се оказва единственият българин в съвета. Втората половина на 30-те години е период благоприятен за развитието на българо-ига- лианскитс търговски отношения. 
Коста Бояджиев умира внезапно в София от сърдечен удар на 15 януари 1947 г.

 

 

 

Румяна Първанова

 

В момента има 45  гости и няма потребители и в сайта

Брой прегледи на статиите
40098