Илия Бояджиев

 

ilijabojadjievИлия Бояджиев е роден на 1 април 1891 година и  е брат на големия поет символист Димитър Бояджиев, който с подкрепата на Константин Величков също работи в Министерството на въндшите работи и изповеданията (МВнРИ) в продължение на 10 години - от 1901 до 1911 г. Пър-воначално той е в Бюрото по печата, а през 1907 г. е назначен за секретар на българското консулство в Марсилия. Тук престоява две години и се връща обратно в София.

Другият му брат е Коста Бояджиев - министър на търговията, промишлеността и труда в правителството на Кимон Георгиев през 1934-1935 г.
През 1914 г. Илия Бояджиев завършва Юридическия факултет на Софийския университет и десет години по-късно постъпва в МВнРИ - па 18 януари 1924 г. Израства в йерархията от длъж-ността секретар до пълномощен министър. Своя опит натрупва в мисиите в Мюнхен, Париж, Атина, Ню Йорк, Лондон, Мадрид и Лисабон. Владее няколко чужди езика. На 14 октомври 1944 г. правителството на Отечествения фронт отзовава Илия Бояджиев от Лисабон, но той не се завръща в България и се установява в Милано. Две години по-късно, през декември 1946 г. е уволнен от Министерството. Известно е, че има дъщеря Екатерина, която завършва Художествена академия в Мадрид.
През 1937 г., Илия Бояджиев е в българската мисия в Мадрид като легационен съветник, заедно с Борис Дяков, който е втори легационен секретар. През септември те получават нареждане да се преместят в Париж, защото над Мадрид се изсипват бомбите на националистите, ръководени от Франко. По същото време Илия Бояджиев изпраща няколко писма до Външно министерство.
които се отнасят до участието на българи на страната на Репуб-ликанската армия.
Две години по-късно, с Доклад № 932 от 10 март 1939 г., до Н. В. Царя министърът на външните работи Георги Кьосеиванов моли за назначаването на Илия Бояджиев за управляващ лега-цията в Бургос, къдсто се намира правителството на Франсиско Франко, като генерален агент.
Важен проблем, който Илия Бояджиев поставя в своите доклади, с за участието на българите на страната на Републиканската армия. В тази посока легацията работи особено активно от 1937 г. В доклад от март с.г. се съобщава, че на страната на републиканското правителство се бият 150 българи, а само няколко дни по-късно цифрата вече е уточнена па 160. Илия Бояджиев на 14 април пише до Външно министерство писмо с молба да бъде инструктиран каква позиция да заеме легацията, тъй като „въпросът е деликатен и политически“. Българското правигелство вече е реагирало доста бързо, защото още на 9 април е издадено специално постановление за приемане на наредба-закон срещу участието на български поданици в Испанската гражданска война. Допуска се определен срок, в който те могат да се завърнат в България или да се прехвърлят в трета страна.
През следващите няколко години - до септември 1942 г., все по време на мандата на Илия Бояджиев, се води обширна преписка между Външно министерство и легацията, от която личи че съществува информация за участието на 176 души в Гражданската война, чиято самоличност е установена. Работи се активно за осигуряване на “нансенови паспорти“ на българите, които желаят да се завърнат в родината. По сведения на легацията 67 души са се възползвали от дадената възможност.
Илия Бояджиев е човек с отлична професионална подготовка и качества на дипломат, който разбира конкретната политическа обстановка и дава подходящи и обмислени съвети на българското правителство с оглед не само на моментната конюнктура, но и в името на бъдещето на България. Отказът да се завърне в България показва неговото свободомислие и ясно изразена гражданска позиция.

Умира в Милано през 1950 година.

 

 

Красимира Табакова

 

В момента има 74  гости и няма потребители и в сайта

Брой прегледи на статиите
39981