Кимон Георгиев

 


K.georgievРоден през 1882 г. в Татар Пазарджик в семейство от средната класа, той става офицер в Българската армия. Проявява се по време на Балканската война, а по време на Първата световна война командва дружина в битката при Завоя на Черна, където е тежко ранен и губи едното си око. През 1919 година, при съкращенията на армията след войната, се уволнява със звание подполковник.

Преминал в запаса, Кимон Георгиев се посвещава на политическа дейност, като остава близък до офицерската организация Военен съюз. Участва в Деветоюнския преврат през 1923 г. и е сред ръководителите на основания след него Демократически сговор, през 1926 – 1928 г. е министър на железниците, пощите и телеграфите в кабинета на Андрей Ляпчев. През 1927 г. оглавява Политическия кръг „Звено“, който постепенно се дистанцира от Демократическия сговор.

През 1934 г. „Звено“ и Военният съюз извършват Деветнадесетомайския преврат, след който Кимон Георгиев става министър-председател, но в началото на следващата година те са изолирани от управлението от действията на цар Борис III. През следващите години Георгиев се сближава с комунистите и се включва в основания през 1942 г. Отечествен фронт. Той е активен участник в Деветосептемврийския преврат през 1944 г., когато отново става министър-председател.

В годините на налагане на тоталитарния режим Кимон Георгиев демонстрира лоялност към Българската комунистическа партия и, макар и отстранен от премиерския пост през 1946 година, заема различни второстепенни политически постове до края на живота си. Умира през 1969 година във Варна.

 Уикипедия

 

В момента има 52  гости и няма потребители и в сайта

Брой прегледи на статиите
40102