Георги Кендеров

е роден на 13 април 1897 г. в Пазарджик. През 1915 г. завършва средно образование в родния си град. По време на Първата световна, война е мобилизиран като редник, а по късно постъпва в Школата за запасни офицери, която завършва и е произведен в офицерски кандидат. Зачислен е в състава на 20 ти артилерийски полк, действащ на Южния фронт. През 1917 г. е произведен в чин подпоручик и като такъв е демобилизиран в края на войната. От 1918 до 1922 г. следва право в Софийския университет. След дипломирането си преминава необходимия стаж при Пазарджишкия окръжен съд и се отдава на адвокатска практика в Пазарджик. През 1923 г. се оженва за Мария Илионова Стамболиева и има две деца Петър и Лилия.
Негов брат е Стоян Кендеров също юрист, дългогодишен общественик и музикален деец автор на монографичния труд „Страници за музикалния живот в Пазарджик“.

Георги Кендеров заедно с другите си двама братя, Димитър и Стоян, е в основата на многобройни дейности от културния и стопански живот на града през 2040те години на XX век. Бил е председател и активен участник в организационния живот на музикално дружество „Маестро Георги Атанасов“, подпредседател на найголямото в града и едно от найстарите читалища в България читалище „Виделина“, председател на Водоснабдителна кооперация „Извор“ и председател на Кооперация за електрификация на град Пазарджик.

Кмет на Пазарджик Георги Кендеров е от 1934 до 1938 г. и през време на този единствен мандат провежда мащабна благоустройствена дейност, активна социална политика и протекционистична програма за развитието на местната индустрия.
Позначителните му начинания са: приемането на нов градоустройствен план; разширяване на електрификацията и водоснабдяването на града; проектиране изграждането на колодрум и издигане паметник на Алеко Константинов в градския остров , направа на градски плаж и др. Всичките му инициативи, свързани с благоустрояването, имат огромен успех и значително променят все още полуориенталския вид на града, като го доближават до желанията иа неговите граждани да почувстват Пазарджик поблизо до вида на съвременните европейски градове.4
Интересното е, че някои от неговите постижения като кмет на Пазарджик се използват и днес, макар и нуждаещи се от модернизацията на XXI век. Такива са проектирането на снабдяване на града с минерална вода от Варварските бани, което се осъществява покъсно; създаването на общински стопански предприятия, които внасят значителен приход в общинския бюджет; стимулира се развитието на каучуковата, винарската, тютюневата и консервната промишленост, фабричното конопопроизводство и други.5
За приноса му като кмет на Пазарджик, за периода 1934193 8 г., Георги Кендеров е награден с орден за граждански заслуги и златен часовник.
Голямо значение за дейността му като законодател има точно опитът, който той придобива като градски управник и погледа му върху безброй проблеми от административната работа и свързаните с нея специфични дейности за нормалното функциониране на една административна единица, каквато с градската община умалено копие в много отношения на държавата с необходимите й дейности за функциониране.
На 1 февруари 1938 г. Георги Кендеров е назначен за главен секретар на Министерството на вътрешните работи и народното здраве (с ранг на зам. министър) при министър др Николай П. Николаев, в правителството на Георги Кьосеиванов. На този пост е до началото на 1939 г.7
През 1939 г. се установява на адвокатска практика в Пазарджик.
Георги Кендеров е заявявал неведнъж, че за него стопанския просперитет на държавата е в голяма степен в ръцете на управляващите и е много важна тяхната подкрепа за частната инициатива. В този смисъл гой заема твърдата позиция и я отстоява и на първо, и на второ четене, против отпадането на протекцио нистките членове за производството на коиопа в законопроекта „За изменение на наредбатазакон за търговията с конопено и ленено влакно и за закрила на местното производство на конопа и лена“. Кендеров настоява съобразяването с военната конюнктура на пазара да бъде само временно, а именно на първо време за 1941 и 1942 г. Тук той има предвид и прохождащото в Пазарджишко конопено производство, което той подпомага още като кмет на общината.
Изключително важна е намесата на Георги Кендеров в обсъждането на законопроекта „За държавните имоти“. Той взема отношение по три основни пункта, разглеждайки проблемите, коиго пораждат. Особено важен е въпроса за договорите, сключени от държавата с частни лица, който той поставя на обсъждане в пленарната зала. Застава категорично про тив решението, замислено в законопроекта, проблемите около тези договори да се решават от министъра на земеделието и държавните имоти, а ие както досега от органите на съдебната власт. Обобщава коментара си по поставения проблем с думите: „Частноправните интереси на гражданите у нас са гарантирани, като е предоставено разглеждането им само от съдебната власт. Ще моли да не от стъпваме от този принцип.“ (подч. в текста б.а.). Неговото предложение се приема от Народното събрание и текста от законопроекта е променен.
Голямо е желанието на Георги Кендеров като обществена фигура да помага с всички сили и на всички нива за съвременното благоустрояване на България, за увеличаване па селищата с европейски вид, като същевременно се запазва и красотата от българското традиционно строителство. Безспорно това е мотива му да пледира ентусиазирано при разглеждането на законопроекта „За кооперативен строеж на читалищни сгради“. Кендеров дава за пример типовия строеж на сградите на съдебните палати, като ги определя като „отражение на съвременните изисквания на техниката и архитектурата“. Ето и категоричното му мнение по отношение строежа на читалищните сгради ,,...не бива да се оставя строежът па сградите на българските читалища да бъде продукция на доморасли архитектурни хрумвания. Нека в законопроекта се предвиди едно законоположение, с което да се уреди конкурс за типови сгради за българските читалища, които в селата ще бъдат миниатюр на тия в поголемите селища. Нека по пътя на конкурса да се създаде тип на сграда, която да съчетава чисто национални български елементи, за да нямаме архитектурни недомислия, та като отидем в някое селище да се чудим каква е тази сграда. Нека щом я видим да знаем, че това е българско читалище в българското село. Нека читалищната сграда, редом с църквата и училището, бъде паметник на културата.“
Друга важна тема, към която Кендеров проявява специален интерес е социалното законодателство. Два от законопроектите „За изменение и допълнение на закона за държавните служители“ и „За изменение и допълнение на закона за пенсиите за прослужено време“ показват добрите му познания по съвременното европейско социално законодателство. Във втория от законопроектите прави впечатление неговото изпреварващо времето си виждане за подобро осигуряване на хората е модерни професии, каквито развитието на прогреса въвежда в много области на обществото. Той пледира за тяхната подобра защита в пенсионното законодателство в предвид на това, че труда на някои категории с животоопасен.
Невъзможно е в обема на настоящето проучване да се обхване цялостната парламентарна и законодателна дейност на Георги Кендеров. Разгледаното му участие в позначимите законопроекти очертава до голяма степен отговорността и ангажираностт а му като депут ат да даде найдоброто от себе си за една България, такава каквато я вижда той стабилна и проспсрираща.
Една обикновена, хуманна, чисто човешка дейност, изпълнена с дълбокото му личностно убеждение в правотата на делото, е включването на Кендеров в акцията за защита на българските евреи от депортиране. Още при започналите първи тайни действия от страна на правителството събиране на евреите в Пазарджик в еврейското училище, той заминава за София и се свързва с Димитър Пешев и други депутати, загрижени за съдбата на евреите. Те вече са оказали натиск върху министъра на вътрешните работи и министърпредседателя за отмяна на депортирането на евреите ог старите предели на България.
Няколко дни покъсно народният представител Димитър Пешев написва протестно писмо до министърпредседателя Богдан Филов, в което изразява категоричното си несъгласие за депортирането на българските евреи. Документът е подписан на 17 март 1943 г. от 42 народни представители, в това число и пазарджишкия депутат Георги Кендеров.23
Вследствие, на тези действия, върху депутатите, подписали протестното писмо е оказан натиск да оттеглят подписите си, а Димитър Пешев е бламиран и свален от поста подпредседател на Народното събрание.
Спасяването на българските евреи от хитлеристките концлагери не случайно се определя като найхуманния акт в новата ни история, надхвърля националните ни граници и придобива европейско и световно значение.
На 9 септември 1944 г. Георги Кендеров е арестуван като народен представител от XXV ОНС.
През януари 1945 г. започва съдебният процес за съденето на народните представители и на 1 февруари 1945 г. е произнесена присъдата. Кендеров е признат за виновен по Обвинителен акт №2, като главното обвинение е съгласието за въвличане на България във Втората световна война на страната на Тристранния пакт. Осъден е на доживотен затвор, лишаване от политически права завинаги, глоба от 5 000 000 лева, пълна конфискация на движимо и недвижимо имущество, без право да упражнява адвокатска професия.
Присъдата е изтьрпявал поетапно 5 години в Софийския централен затвор, 1 година в Сливенския и Старозагорския затвор, 2 години в Плевенския затвор. През посоченото време са извършени 3 помилвания: от доживотен затвор на 15 години, от 15 години на 10 години и от 10 години на 8 години.
След освобождаването му от затвора на 12 февруари 1952 г. се завръща в Пазарджик. Поради забраната за упражняване на професията си на юрист, той издържа семейството си с рисуване и правене на макети на исторически сгради в Пазарджик. През 196869 г. е назначен за юрисконсулт на Окръжна болница в Пазарджик.
Умира през март 1970 г. в родния си град

Светлана Петрова