Никола и Иван Йотови

 

 

nikola jotovНикола и д-р Иван Йотови активно присъстват в обществе-но-политическия живот на страната през 30-те и 40-те години на миналия век. Тяхната дейност е изпяло посветена на борбата им за демократизиране законодателството на България; иконо-мическо и културно преуспяване на страната и родния град.
Юрист по образование, ог 1918 г. Никола Йотов се устано-вява на адвокатска практика в Пазарджик и активно участва в обществено-политическия и културен живот на града.
Иван Йотов е роден на 19 октом¬ври 1894 г. в Пазарджик. От 1912 до 1915 г. е учител в селата Динката и Добровница и влиза в редовете на БЗНС.

В Народното събрание Никола Йотов е в парламентарната група на Народния блок, секретар е на парламентарната комися цЪ Минстсрството на финансите и докладчик.8 Като такъв, той участва в разработването па редица законопроекти, внася свои текстове в тях и докладва от името на финансовата парламен-тарна комисия.
През пролетта на 1933 п е разработен и представен от докладчика на комисията Н. Йотов за обсъждане и приемане от Народното събрание Закон за засилване на държавните приходи. С него се ограничават преференциите, ползвани от индустрията, повишава се данъчната тежест, премахват се облекченията при превоз на стоки и машини по БДЖ; увеличават се митата за внос на машини за промишлените предприятия и т.н.
През февруари и март на 1934 г. той разработва нови текстове и докладва и следните законопроекти: за изменение и до- пълненис на закона за уреждане личните и ипотекирани заеми, дадени на пострадалите от войните за постройки на жилища, (от 19 април 1927 г., обнародвай в Държавен вестник, бр. 20 от 28 април 1927 г.); за изплащане задълженията на бежанците към държавата е облигации от 6% държавен заем от 1923 г. за извънбюджетен кредит от 200 000 000 лв за изплащане стойността на отчуждените за държавни нужди недвижими имоти и т.н.
Възможностите на Н. Йотов като законодател го превръщат във всеобщ авторитет, видни общественици търсят сътруд-ничество с него. Той е поканен от цар Борис 111 да заеме като експерт поста министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството (21 април -23 ноември 1935 г.).
През този период от изключително значение е дейността му за преуспяване на родния град. Той има определени заслуги за запазване държавната издръжка на Смесената общообразова¬телна гимназия „К. Величков“, оформянето на остров „Свобода“ като модерен европейски парк, павирането на пътя от гарата до града и др. Особено значителен е приносът му при изграждане сградата на Съдебната палата,
Т.-Пазарджишкият окръжен съд, създаден през 1879 г., се помещава под наем в сграда, собственост на Пловдивската окръжна постоянна комисия. Следствените и изпълнителните участъци и нотариата са в частен дом, за което държавата също плаща наем. През 1926 г. в София се учредява фонд „Съдебни сгради“, а Народното събрание гласува Закон за построяване сгради на съдебните места, публикуван в Държавен вестник от 16 юли 1926 г. В Пазарджик това практически се реализира след повече от 10 години. През 1933-1934 г. обществеността в града дискутира въпроса за необходимостта от помещения за нуждите на Окръжния съд. „Т.-Г1азарджикският окръжен съд и мировите съдилища съществуват от около 50 години насам и държавата е платила около 7,000,000 лв. наем за правосъдните институти в гр. Т.-Пазарджик... Районът му се състои от околиите Т.-Пазар-джишка, Панагюрска и Пещерска, с едно население повече от 150 000 души. Т.-Пазарджик и околията му, са дали досега по-вече от 10 министри на царството ни, но за жалост много малко е направено за гр. Т.-Пазарджик...“
Сформиран е Граждански комитет, в който влизат видни пазарджишки общественици и юристи. Неговата първоначална идея е да се построят две нови крила и втори етаж на сградата, в която да се помещава съдът. За набиране на средства, на 2 май 1934 г., комитетът издава „Позив към гражданите на Т. Пазар-джик“, в който се казва: „Благодарение на паричната криза, която така остро бушува вече от ред години, много строежи и стопански мероприятия целящи повдигане на града и околията ни останаха нереализирани. Едно от гореизложените изоставе¬ни мероприятия е подобрението на съдебната сграда, където се помещава Окръжния съд. В това отношение града ни стои там, където бе и преди 30 години.
Идеята за надстрояване по-късно е отхвърлена и е взето ре-шение за построяване на нова сграда. С приетия на 14 ноември 1934 г. Закон за устройството на съдилищата в България, окръж-ните съдилища са реорганизирани в областни. От юни 1935 г. Пазарджишкият областен съд започва да функционира като са-мостоятелен с териториален обхват - Пазарджишка, Панагюрска и Пещерска околии.
Като министър на правосъдието Н. Йотов успява да издей-ства амнистия за някои политически затворници, след което е демисиониран. Връща се към адвокатската си практика в Па-зарджик.
След 9 септември 1944 г. Н. Йотов застава на позициите на БЗНС - опозиционен. По време на подготовката на изборите за XXVI ОНС през лятото на 1945 г. гой е регистриран като водач на листа, сплотява около себе си голяма част от земеделците в Околията и сериозно застрашава отечественофронтовските кандидати.
През 1949 г. е изпратен в лагер „Богданов дол“, където остава 4 месеца. През 1956 г., по време на унгарските събития, отново е арестувай и изпратен в Белене за 1 г., отнето му е и правото да практикува професията си. Умира на 21 ноември 1961 г.
Доктор Иван Йотов е създател и председател на редица културно-просветни и стопански организации в Пазарджик. За дейността си като секретар и председател на БЗНС „Врабча 1“ в Пазарджик неведнъж е арестуван.
След разтурянето на по¬литическите партии, братя Йотови еа следени от полицията. В писмо от 4 септември 1934 г. на околийския управител и начал¬ник отдел „Политическа полиция“ в Пазарджик до областния полицейски инспектор и Дирекцията иа полицията в София се казва: „В околията ни играе една крайно пакостна партизанска роля жителя на града ни д-р Иваи Йотов, бивш дружбаш, бивш кандидат за Директор на народното здраве, брат на земеделския депутат Никола Йотов. Под предлог, че го търсят за медицинска помощ често е в обиколка в селата.“
На 21 януари 1940 г. за народен представител от Втора па-зарджишка избирателна колегия с 5 974 гласа е избран д-р Иван Йотов срещу правителствения кандидат, получил 3 467 гласа.
Активен защитник на трудово-кооперативната идея, в Народ-ното събрание той отстоява виждането си кооператизмът да бъде приет като държавно-стопанска политика: „България под флага на кооператизма ще процъфти най-много от всички свои съседи и ще стане първа кооперативна държава в света.“
Доктор Йотов се противопоставя на закона за защита ма дър-жавата, закона за защита на нацията, обявява се против терора на полицията по преследване на политическите противници, за изборност на кметовете, за политическа амнистия. Пред Народ-ното събрание той настоява, че политическата амнистия ще има резултат само ако се смени целият административен апарат.
Той се обявява и против разоряването на стопанството и фи-нансите на страната в полза на Германия. Съзнателно отсъства от заседанията, за да не гласува.
През март 1943 г. участва в акцията за спасяване на българ-ските евреи и е един от 42-мата депутати, подкрепили с подписа си протестното писмо на подпредседателя на XXV ОНС Дими¬тър Пешев до минисгьр-прсдседателя Б. Филов против депорти-рането им. С личното си застъпничество, възможности и автори-тет чрез Дирекцията на народното здраве успява да предотврати принудителното изпращане в лагерите на смъртта на 36 души лекари - евреи и семействата им, определени да пътуват с бело-морските евреи.
След 9 септември 1944 г. д-р Йотов е осъден от Народния съд на 15 г. строг тъмничен затвор и глоба 3 млн. лева въз основа на Закона за съдене на виновниците за въвличане на България в световната война. В негова защита пред съда свидетелстват Сто-ян Манев, проф. Иван Батаклиев, кметът на Пазарджик Васил Кодуков, кметът на с. Варвара, много евреи и други. До Вър-ховния Народен съд - П-ри състав в негова подкрепа постъпват 38 нотариално заверени свидетелство от стотици хора.
Умира през 1972 г.
С решение № 243 на Върховния съд на Република България от 12 април 1996 г. е реабилитиран.

 

 

Валентина Псалтова

 

В момента има 38  гости и няма потребители и в сайта

Брой прегледи на статиите
39948