Никола и Иван Йотови

 

 

nikola jotovНикола и д-р Иван Йотови активно присъстват в обществе-но-политическия живот на страната през 30-те и 40-те години на миналия век. Тяхната дейност е изпяло посветена на борбата им за демократизиране законодателството на България; иконо-мическо и културно преуспяване на страната и родния град.
Юрист по образование, ог 1918 г. Никола Йотов се устано-вява на адвокатска практика в Пазарджик и активно участва в обществено-политическия и културен живот на града.
Иван Йотов е роден на 19 октом¬ври 1894 г. в Пазарджик. От 1912 до 1915 г. е учител в селата Динката и Добровница и влиза в редовете на БЗНС.

В Народното събрание Никола Йотов е в парламентарната група на Народния блок, секретар е на парламентарната комися цЪ Минстсрството на финансите и докладчик.8 Като такъв, той участва в разработването па редица законопроекти, внася свои текстове в тях и докладва от името на финансовата парламен-тарна комисия.
През пролетта на 1933 п е разработен и представен от докладчика на комисията Н. Йотов за обсъждане и приемане от Народното събрание Закон за засилване на държавните приходи. С него се ограничават преференциите, ползвани от индустрията, повишава се данъчната тежест, премахват се облекченията при превоз на стоки и машини по БДЖ; увеличават се митата за внос на машини за промишлените предприятия и т.н.
През февруари и март на 1934 г. той разработва нови текстове и докладва и следните законопроекти: за изменение и до- пълненис на закона за уреждане личните и ипотекирани заеми, дадени на пострадалите от войните за постройки на жилища, (от 19 април 1927 г., обнародвай в Държавен вестник, бр. 20 от 28 април 1927 г.); за изплащане задълженията на бежанците към държавата е облигации от 6% държавен заем от 1923 г. за извънбюджетен кредит от 200 000 000 лв за изплащане стойността на отчуждените за държавни нужди недвижими имоти и т.н.
Възможностите на Н. Йотов като законодател го превръщат във всеобщ авторитет, видни общественици търсят сътруд-ничество с него. Той е поканен от цар Борис 111 да заеме като експерт поста министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството (21 април -23 ноември 1935 г.).
През този период от изключително значение е дейността му за преуспяване на родния град. Той има определени заслуги за запазване държавната издръжка на Смесената общообразова¬телна гимназия „К. Величков“, оформянето на остров „Свобода“ като модерен европейски парк, павирането на пътя от гарата до града и др. Особено значителен е приносът му при изграждане сградата на Съдебната палата,
Т.-Пазарджишкият окръжен съд, създаден през 1879 г., се помещава под наем в сграда, собственост на Пловдивската окръжна постоянна комисия. Следствените и изпълнителните участъци и нотариата са в частен дом, за което държавата също плаща наем. През 1926 г. в София се учредява фонд „Съдебни сгради“, а Народното събрание гласува Закон за построяване сгради на съдебните места, публикуван в Държавен вестник от 16 юли 1926 г. В Пазарджик това практически се реализира след повече от 10 години. През 1933-1934 г. обществеността в града дискутира въпроса за необходимостта от помещения за нуждите на Окръжния съд. „Т.-Г1азарджикският окръжен съд и мировите съдилища съществуват от около 50 години насам и държавата е платила около 7,000,000 лв. наем за правосъдните институти в гр. Т.-Пазарджик... Районът му се състои от околиите Т.-Пазар-джишка, Панагюрска и Пещерска, с едно население повече от 150 000 души. Т.-Пазарджик и околията му, са дали досега по-вече от 10 министри на царството ни, но за жалост много малко е направено за гр. Т.-Пазарджик...“
Сформиран е Граждански комитет, в който влизат видни пазарджишки общественици и юристи. Неговата първоначална идея е да се построят две нови крила и втори етаж на сградата, в която да се помещава съдът. За набиране на средства, на 2 май 1934 г., комитетът издава „Позив към гражданите на Т. Пазар-джик“, в който се казва: „Благодарение на паричната криза, която така остро бушува вече от ред години, много строежи и стопански мероприятия целящи повдигане на града и околията ни останаха нереализирани. Едно от гореизложените изоставе¬ни мероприятия е подобрението на съдебната сграда, където се помещава Окръжния съд. В това отношение града ни стои там, където бе и преди 30 години.
Идеята за надстрояване по-късно е отхвърлена и е взето ре-шение за построяване на нова сграда. С приетия на 14 ноември 1934 г. Закон за устройството на съдилищата в България, окръж-ните съдилища са реорганизирани в областни. От юни 1935 г. Пазарджишкият областен съд започва да функционира като са-мостоятелен с териториален обхват - Пазарджишка, Панагюрска и Пещерска околии.
Като министър на правосъдието Н. Йотов успява да издей-ства амнистия за някои политически затворници, след което е демисиониран. Връща се към адвокатската си практика в Па-зарджик.
След 9 септември 1944 г. Н. Йотов застава на позициите на БЗНС - опозиционен. По време на подготовката на изборите за XXVI ОНС през лятото на 1945 г. гой е регистриран като водач на листа, сплотява около себе си голяма част от земеделците в Околията и сериозно застрашава отечественофронтовските кандидати.
През 1949 г. е изпратен в лагер „Богданов дол“, където остава 4 месеца. През 1956 г., по време на унгарските събития, отново е арестувай и изпратен в Белене за 1 г., отнето му е и правото да практикува професията си. Умира на 21 ноември 1961 г.
Доктор Иван Йотов е създател и председател на редица културно-просветни и стопански организации в Пазарджик. За дейността си като секретар и председател на БЗНС „Врабча 1“ в Пазарджик неведнъж е арестуван.
След разтурянето на по¬литическите партии, братя Йотови еа следени от полицията. В писмо от 4 септември 1934 г. на околийския управител и начал¬ник отдел „Политическа полиция“ в Пазарджик до областния полицейски инспектор и Дирекцията иа полицията в София се казва: „В околията ни играе една крайно пакостна партизанска роля жителя на града ни д-р Иваи Йотов, бивш дружбаш, бивш кандидат за Директор на народното здраве, брат на земеделския депутат Никола Йотов. Под предлог, че го търсят за медицинска помощ често е в обиколка в селата.“
На 21 януари 1940 г. за народен представител от Втора па-зарджишка избирателна колегия с 5 974 гласа е избран д-р Иван Йотов срещу правителствения кандидат, получил 3 467 гласа.
Активен защитник на трудово-кооперативната идея, в Народ-ното събрание той отстоява виждането си кооператизмът да бъде приет като държавно-стопанска политика: „България под флага на кооператизма ще процъфти най-много от всички свои съседи и ще стане първа кооперативна държава в света.“
Доктор Йотов се противопоставя на закона за защита ма дър-жавата, закона за защита на нацията, обявява се против терора на полицията по преследване на политическите противници, за изборност на кметовете, за политическа амнистия. Пред Народ-ното събрание той настоява, че политическата амнистия ще има резултат само ако се смени целият административен апарат.
Той се обявява и против разоряването на стопанството и фи-нансите на страната в полза на Германия. Съзнателно отсъства от заседанията, за да не гласува.
През март 1943 г. участва в акцията за спасяване на българ-ските евреи и е един от 42-мата депутати, подкрепили с подписа си протестното писмо на подпредседателя на XXV ОНС Дими¬тър Пешев до минисгьр-прсдседателя Б. Филов против депорти-рането им. С личното си застъпничество, възможности и автори-тет чрез Дирекцията на народното здраве успява да предотврати принудителното изпращане в лагерите на смъртта на 36 души лекари - евреи и семействата им, определени да пътуват с бело-морските евреи.
След 9 септември 1944 г. д-р Йотов е осъден от Народния съд на 15 г. строг тъмничен затвор и глоба 3 млн. лева въз основа на Закона за съдене на виновниците за въвличане на България в световната война. В негова защита пред съда свидетелстват Сто-ян Манев, проф. Иван Батаклиев, кметът на Пазарджик Васил Кодуков, кметът на с. Варвара, много евреи и други. До Вър-ховния Народен съд - П-ри състав в негова подкрепа постъпват 38 нотариално заверени свидетелство от стотици хора.
Умира през 1972 г.
С решение № 243 на Върховния съд на Република България от 12 април 1996 г. е реабилитиран.

 

 

Валентина Псалтова

 

В момента има 16  гости и няма потребители и в сайта

Брой прегледи на статиите
77453
hacklink al hd film izle duşakabin fiyatları hack forum fethiye escort bayan escort - vip elit escort hacklink dizi film izle tüp bebek merkezi hacklink al crypter +18 film izle porno sikişizmir escortataköy yabancı escortataköy rus escortGüneşli EscortMerter Escortai nude generator site porn aihilarionbet canl覺 ma癟 izle selcuksports deneme bonusu deneme bonusu veren siteler bahis siteleri jojobet paycell bahis sitelerisiyah bayrak aynakareasbet güncel girişdeneme bonusu veren sitelerDeneme bonusu veren sitelerDeneme bonusu