Георги Йорданов (Г. Й. Илчев) (1. 03. 1878, село Церово, Пазарджишко - 23. 12. 1950) - обществен и държавен деец.

Има прогимназиално образование. Живее в село Абдуларе (дн. Априлци), Пазарджишко. Член на БЗНС от 1907. На ХII-я конгрес на съюза е избран за член на УС. Близък съратник на Александър Стамболийски. Арестуван и осъден на 2 години затвор след Деветоюнския преврат (1923). Член на УС и на ПП, както на XVIII, така и на ХIХ-я конгрес на съюза. Един от основателите на БЗНС „Врабча I" и член на ръководството му (1926-1931). През 1933 преминава към БЗНС „Единен". От 29 юни 1931 до 7 септември 1932 е министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството (1931-1932). Депутат от Татар Пазарджишка избирателна колегия в XV, XVIII, XIX, XX, XXI и XXVI ОНС и VI ВНС. След държавния преврат (19 май 1934) няма твърда позиция спрямо управляващите. Един от създателите и ръководителите на групата „Селски глас". След 9 септември 1944 е в опозиция на официалната власт. Главен организатор на БЗНС „Н. Петков". В началото на 1947 председател на Висшия съюзен съвет. 

Енциклопедия "Пазарджик"