Георги Стойчов Левичаров (14.03.1892,с. Виноградец. Пазарджишко - 27.11.1933, София) -строителен инженер

Завършва строително инженерство в Лозана (1918). Инженер в Министерството на благоустройството (1919-1921), секционен инженер по водите в Пазарджик (1921- 1923), началник на отделението „Пътища и мостове*' при Министерството на благоустройството (1923). Член на БЗНС (от 1911). След Деветоюнския преврат (1923) хвърлен в Пазарджишкия затвор. На съдебния процес е оправдан и реабилитиран. Установява се в Пазарджик и минава на частна практика. Занимава се с изучаване и организиране на водните синдикати „Стражица" - с. Бошуля и с. Черногорово, Пазарджишко и „Златна Панега" - Луковитско, сепарирането на мелниците в Пазарджишка околия и построяването на напоителни санали. Съдейства за построяване на училищна сграда в родното си село по швейцарски образец - с театрален и гимнастически салон, жилищни помещения за персонала и други. През 1931 работи в Алжир по направата на иригационни баражи. Връща се в България и заема длъжността началник отделение „Благоустройство" при МОСПБ (1931-1933).

Енциклопедия "Пазарджик"