Петър Тодоров Мусевич (08.06.1840, Пазарджик - 20.06.1914, София) - общствен и политически деец.

Учи в родния си град при учителя Йордан Ненов, после в Пловдив в протестантското училище - Пътува много в прелелите на Османската империя и продава книги. През 1869 получава от султана и с подкрепата на протестантска мисионер доктор Лонг започва да събира антики из българските земи и Влашко. Голяма част от откритите материали изпраща в Императорския исторически музей в Цариград. Основава книжарница в Битоля (1871). През същата година е и един от инициаторите на учителския събор в Прилеп. Деловодител в Българското бла-гатворително братство „Просвещение" (1872-1875). Като такъв помага за откриването на първото изложение на български изделия и материали в османската столица. По време на Априлското въстание (1876) е арестуван и осъден на смърт. По-късно амнистиран. По време на Освободителната война (1877-1878) работи в Руския червен кръст. След Освобождението се включва в политическия живот на Източна Румелия и е един от основателите на Народната партия там. Взема участие в Сръбско-българската воина (1885). Депутат в IV ОНС. Убеден русофил. Той се противопоставя на външната политика на Фердинанд I и на Стефан Стамболов. Преследван, принуден е да емигрира. Завръща се в страната (1890), но е екстерниран в Сърбия. Там става секретар на български църковни общини в Македония. Едновременно с това е назначен от Екзархията за училищен инспектор. В края на XIX век се завръща в България. През 1900 в София основава търговско училище с пансион, с чиито дела се занимава до смъртта си.